Индивидуални са цените на отделните стокопроизводители, тези индивидуални цени включват два основни елемента: индивидуални разходи и индивидуална печалба
Няма определени условия за нито един от двата елемента.
Пазарните цени трябва да отговарят на няколко условия:
Следователно пазарната цена се формира при сблъсъка, срещата на отделни индивидуални цени. В този смисъл индивидуалните цени са парични и са сбор от елементи.
Пазарните цени се разделят на елементи, а именно индивидуални разходи и фактическа печалба.
Фактическата печалба е разлика между пазарната цена и индивидуалните разходи.
Фактическата печалба е резултативна величина.
Стока |
Количество,Q |
Индивидуални разходи, ТС |
Печалба,П |
Цена Pi |
Пазари |
||
І |
ІІ |
ІІІ |
|||||
1 |
1000 |
10 |
2 |
12 |
1000х12 |
2000х15 |
1500х11.5 |
2 |
800 |
10 |
3 |
13 |
|||
3 |
500 |
13 |
1 |
14 |
|||
4 |
300 |
15 |
1 |
16 |
|||
|
2600 |
|
|
|
2600 |
2600 |
1600 |
І 2600 бр.
ІІ 4000 бр.
ІІІ 1600 бр.
Пазарна е цената по която се реализира основния обем продукция.
Отрасли потребители |
Изме-нение |
Разпределение по отрасли |
Всичко |
|||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1.Производство но ел. енергия |
600 |
|
100 |
50 |
45 |
30 |
300 |
520 |
2.Цветна металургия |
100 |
|
10 |
20 |
15 |
10 |
50 |
100 |
3.Хранително вкусова промишленост |
200 |
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
4.Строителство |
500 |
|
50 |
50 |
30 |
100 |
200 |
430 |
5.Други |
1200 |
|
200 |
250 |
100 |
100 |
450 |
1100 |
|
2600 |
|
360 |
370 |
190 |
240 |
1000 |
2160 |
Изводи :
Отрасли |
Изменение на цените |
Изменение на себестойност |
Финансов резултат |
1 |
600 |
360 |
240 |
2 |
100 |
370 |
-270 |
3 |
200 |
190 |
10 |
4 |
500 |
240 |
260 |
5 |
1200 |
1000 |
200 |
Всичко |
2600 |
2160 |
|
Зависимостта между изменението на цените и печалбата е правопропорционална зависимост, а между себестойността и печалбата е обратнопропорционална.
Разходно-калкулативните модели са основа за формиране на индивидуалните цени в българската практика или
Себ+П – общ модел
Себн+Пн=Цн- при нормативно регламентирани цени
Себи+Пи=Ци – при индивидуални цени
преки разходи (VC)– зависят правопропорционално от обема на реализираната продукция, следователно за целия обем продукция преките разходи са променливи. В основата на цената стоят разходите за единица продукция, като преките разходи за единица продукция са постоянни.
Фиксираните разходи (FC)са такива за целия обем на продукцията, те не зависят от обема на реализираната продукция, за единица продукция фиксираните разходи са променливи и се получават като частно между общата величина на фиксираните разходи и количеството на реализирана продукция.
Пълни разходи - сумата на преките и фиксирани разходи
Фактическата печалба/загуба зависи от пазарната цена и пълните разходи.
Пример:
Дадено е за 100 единици продукция VC100 =10000 лв.– преки разходи, FC100=5000 лв.– фиксирани разходи,определете пълния обем разходи за единица продукция, ако количеството на реализирана продукция е 500 бр.
Решение:
За преките разходи VC1=10000/100=100 лв./бр. И
За фиксираните разходи FC1=5000/500=10 лв./бр.
Тогава пълните разходи за единица продукция е VC1 + FC1 =100+10= 110 лв./бр., а за пълния обем продукция пълните разходи са (VC1 + FC1)х500=110х500=55000 лв.
При модела на „преките разходи + надбавка” индивидуалната и фактическа печалба не зависи от едни същи величини, надбавката(n) определя наличието или липсата на индивидуална печалба, когато надбавката(n) е по голяма от фиксираните разходи(FC) за единица продукция имаме индивидуална печалба получена като разлика между двете величини или когато надбавката(n) е по малка от фиксираните разходи(FC) за единица продукция имаме индивидуална загуба.
n > FC1- индивидуална печалба
n = FC1 – няма печалба
n < FC1 – индивидуална загуба
Пример:
Определете индивидуалната цена по метода на „преките разходи + надбавка” както и индивидуалната и фактическа печалба при дадени VC400 =80000, FC200 =30000, ако количеството на реализираната продукция е 300 бр. и надбавката n=120 лв., а пазарната цена е 280лв.
Решение
За преките разходи VC1=80000/400=200 лв./бр.
За фиксираните разходи FC1=30000/300=100 лв./бр.
За индивидуалната цена е VC1 + n =200 + 120 = 320 лв./бр., но n>FC1 следователно n - FC1= 120 – 100 = 20 лв./бр. – е налице индивидуална печалба, а пълните разходи са VC1 + FC1 = 200 + 100 = 300 лв/бр., а пазарната цена е 280 лв./бр., което означава, че ще се формира фактическа загуба в размер на 300 – 280 = 20 лв./бр.
При модела „пълни разходи + надбавка” надбавката винаги е индивидуална печалба, а фактическата печалба/загуба отново е разлика между пазарната цена и пълните разходи.
Модела „пълни разходи + надбавка” се ползва от маркетингово ориентираните фирми, които имат голям пазарен дял за тях целевата печалба съвпада с индивидуална-та печалба и фактическата печалба.
В теорията и практиката понятието надбавка близко до понятието Marginal revenue(MR) маржинален (пределен) доход и е разлика между цената на реализация и преките разходи следователно маржиналния доход съдържа фиксираните разходи и евентуална печалба/загуба.
Пример:
Произведена е продукция с обем Q=20 000 бр. като преките и фиксирани разходи са
VC20000 = 48 000 000 лв.
FC20000 = 54 000 000 лв.
където пълните разходи са 102 000 000 лв.
а за единица продукция
VC1 = 48 000 000 / 20 000 = 2 400 лв./бр.
FC1 = 54 000 000 / 20 000 = 2 700 лв./бр.
пълните разходи са 5 100 лв./бр.
Пазарната цена на единица продукция е
Пц1 = 6 000 лв./бр., а за цялата продукция
Пц = 6 000 х 20 000 = 120 000 000 лв.
и MR1 = Пц1 - VC1 =FC1 + Пч1 = 6 000 – 2 400 = 3 600 лв./бр.
тогава Пч1 = MR1 - FC1 = 3 600 – 2 700 = 900 лв./бр.
и Пч = 900 х 20 000 = 18 000 000 лв.
следователно MR1 = n – надбавката.
Уточняваме че в интереса на всяко дружество е надбавката да е близка до тази на реализация.
Известно е, че фиксираните разходи са променлива величина зависеща изцяло от обема на реализираната продукция.
С оглед определяне на индивидуалната цена в сила за по-дълъг период от време в дружеството може да се определи оптимален обем за реализация. На база на този обем се определят фиксираните разходи за единица продукция.
Отклонението от определения обем реализирана продукция дава отражение не върху индивидуалната цена, а върху печалбата или загубата на дружеството.
Пример:
Определен е оптимален обем продукция за реализация от Q = 20 000 бр.
като преките и фиксирани разходи са
VC20000 = 48 000 000 лв.
FC20000 = 54 000 000 лв.
а за единица продукция
VC1 = 48 000 000 / 20 000 = 2 400 лв./бр.
FC1 = 54 000 000 / 20 000 = 2 700 лв./бр.
и надбавката е определена на n= 900 лв.при индивидуална цена Цин= 6 000 лв./бр.
Определете реализираната печалба/загуба при следните обеми реализирана продукция:
а) Q = 15 000 бр.
б) Q = 25 000 бр.
Решение:
а)
FC15000 = 2 700 х 15 000 = 40 500 000 лв.
FC20000 = 54 000 000 лв.
Заг = FC15000 – FC20000= 40 500 000 - 54 000 000 = - 13 500 000 лв.
б)
FC25000 = 2 700 х 25 000 = 67 500 000 лв.
FC20000 = 54 000 000 лв.
Пч = FC25000 – FC20000 = 67 500 000 - 54 000 000 = 13 500 000 лв.
ДДС – е косвен данък което означава, че се включва в цената на едро, плаща се от крайния потребител, но се внася в бюджета от дружеството което осъществява доставките.
Теоретически с ДДС се облагат печалбата + работната заплата величина която се нарича добавена стойност.
На практика обаче не е възможно печалбата и работната заплата да се определят във всеки момент за всяко изделие за всеки детайл в предвид на което е съобразено в европейската практика ДДС което се внася в бюджета да се получава като разлика между данъка в продажната цена и данъка в покупната цена (ползване на данъчен кредит).
ДДС няма комулативен ефект – данък върху данък следователно регистрираните за целите на данъка лица включват в цената на едро себестойността на продукцията, краткотрайните активи по цени без данък, начислени амортизационни отчисления на дълготрайни материални активи по доставна цена без данък.
Пример:
При регистрирано лице
Не регистрираните лица, които са участвали във веригата покупко-продажба след регистрираното лице прехвърлят платения данък в продажната цена.
Пример: При нерегистрирано лице
Пример: Съпоставка между две лица търговци при покупко-продажба на стоки
данъчна основа 10 000
данък за внасяне от първия търговец 2 000
Материални разходи с ДДС 12 000
при втория търговец
Материални разходи с ДДС 12 000
приспаднат данък - 2 000
Работна заплата 1 000
Печалба 1 000
данъчна основа 12 000
начислен данък 2 400
Цена на едро 14 400
данък за внасяне от втория търговец 400
Материални разходи 10 000
при втория търговец
Материални разходи 10 000
Работна заплата 1 000
Печалба 1 000
Цена на едро 12 000
данъчна основа 10 000
данък за внасяне от първия търговец 2 000
Материални разходи с ДДС 12 000
при втория търговец
Материални разходи с ДДС 12 000
Работна заплата 1 000
Печалба 1 000
Цена на едро 14 000
Материални разходи 10 000
при втория търговец
Материални разходи 10 000
Работна заплата 1 000
Печалба 1 000
данъчна основа 12 000
начислен данък 2 400
Цена на едро 14 400
данък за внасяне от втория търговец 2 400
Изводи :
Акциза подобно на ДДС е косвен данък, съгласно действащото законодателство стоките се облагат и с двата данъка акциз и ДДС, като данъчната основа за акциза е цената на производител, а за ДДС – цената на производител + акциз.
Когато данъчната основа за косвените данъци е продажната цена вкл. данъка, косвения данък се включва в цената на едро с процент под сто, така се защитават интересите на производителите и се запазва характера на косвения данък.
Процент под сто означава, че от знаменателя сто се вади процента с който умножаваме в числителя.
![]()
Це( с акциз) = 2 + 2 = 4 лв.
акциз = 4 х 50% = 2 лв.
Търговската отстъпка, като елемент на цената за лицата в полза на които е тя плащат ДДС, защото за тях търговската отстъпка се явява печалба и работна заплата т.е. е добавена стойност.
Пример:
За регистрирани лица
при първия търговец
Цена на едро без ДДС 500
Търговска отстъпка - 100
данъчна основа 400
данък за внасяне от първия търговец 80
Цена на едро с ДДС 480
при втория търговец
Цена на едро с ДДС 480
приспаднат данък - 80
Търговска отстъпка 100
данъчна основа 500
начислен данък 100
Цена на едро с ДДС 600
данък за внасяне от втория търговец 20
Пример:
Съпоставка между две лица търговци при покупко-продажба на стоки
Цена на едро без ДДС 1000
Търговска отстъпка - 100
данъчна основа 900
данък за внасяне от първия търговец 180
Цена на едро с ДДС 1080
при втория търговец
Цена на едро с ДДС 1080
приспаднат данък - 180
Търговска отстъпка 100
данъчна основа 1000
начислен данък 200
Цена на едро с ДДС 1200
данък за внасяне от втория търговец 20
Цена на едро 1000
Търговска отстъпка - 100
Цена на едро 900
при втория търговец
Цена на едро 900
Търговска отстъпка 100
Цена на едро 1000
Цена на едро без ДДС 1000
Търговска отстъпка - 100
данъчна основа 900
данък за внасяне от първия търговец 180
Цена на едро с ДДС 1080
при втория търговец
Цена на едро 1080
Търговска отстъпка 100
Цена на едро 1180
Цена на едро 1000
Търговска отстъпка - 100
Цена на едро 900
при втория търговец
Цена на едро 900
Търговска отстъпка 100
данъчна основа 1000
начислен данък 200
Цена на едро с ДДС 1200
данък за внасяне от втория търговец 200
Изводи :
Прагът на рентабилност се изчислява за изделията чийто относителен дял в маржинален доход е най-голям.
Логиката е следната.
Изделия |
Коли-чество (Q) |
ЦЕ без ДДС |
Проме-нливи разходи (VC1) |
Маржи-нален доход за единица (MR1) |
Променливи разходи за целия обем |
Маржина-лен доход общо (MRG) |
FC на база VC |
Печалба (загуба) |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
A |
15 000 |
5 600 |
1 600 |
4 000 |
24 000 000 |
60 000 000 |
27 000 000 |
33 000 000 |
B |
4 000 |
6 500 |
4 000 |
2 500 |
16 000 000 |
10 000 000 |
18 000 000 |
-8 000 000 |
C |
1 000 |
10 000 |
8 000 |
2 000 |
8 000 000 |
2 000 000 |
9 000 000 |
-7 000 000 |
|
|
|
|
|
48 000 000 |
72 000 000 |
54 000 000 |
18 000 000 |
Праг на рентабилност А
Праг на рентабилност В
Праг на рентабилност С
в световната практика са известни над 120 модела за определяне на индивидуалните цени.
- ценностни модели
1. метод на потребителска оценка
2. метод на конкурентите на пазара
Най „обективен” от тях е така наречения диагностичен метод
Показател |
Относителен дял |
производители |
||
1 |
2 |
3 |
||
Трайност |
50% |
30 |
60 |
10 |
Дизайн |
30% |
40 |
20 |
10 |
Сервиз |
20% |
20 |
60 |
20 |
производители